
Ще ти помогне да РАЗБЕРЕШ СЕБЕ СИ
в любовта, кариерата, общуването и Интернет
Придържайки се към “кратките форми“ искам да ти споделя, че прочетох книгата ти на един дъх, хареса ми небрежният ти аналитичен стил и лекотата с която описваш ежедневието и рутината. С нетърпение очаквам следващата ти книга… Желая ти творческо вдъхновение…
Андриана М.
Търговски мениджър
Всяка глава може да се чете по отделно и сама за себе си.
Но взети заедно те изграждат едно особено цяло.
Защото тази книга има структура с 12-те си глави.
12 е специално число – толкова са месеците, зодиите, учениците на Христос, 12 са ръбовете на куба, описващи една съвършена и стабилна форма.
И както ръбовете на куба са остри и неудобни, така в текстовете има остри и неудобни въпроси, теми, изводи, паралели, аналогии, метафори, обобщения, примери, случки, съвети, заключения, напомняния.
И минаването по тях води до стабилност и яснота.
Първа глава полемизира суеверията, вярванията и основите на примитивното мислене, което е живо до днес и доста масово разпространено. 12-та глава затваря тематичната рамка за мисленето с концепциите за С1 и С2 (интуитивно и разсъдъчно), за „малките“ и „големите“ форми на възприятие и мислене, с концепцията за „културен джънкфуд“ и за самодоволството на спонтанното невежество, провокирани и поддържани от социалните мрежи и Интернет.
3-та, 5-та, 7-ма, 9-та и 11-та глава са свързани с любовта, секса, отношенията. Всички са с нечетни номера, защото любовта трудно се дели, особено на прости или равни части. Също така трудно се рационализира и разбира. Свързва се спонтанно с късмета, а именно 3 и 7 са „късметлийските“ числа.
Глави 2, 4, 6 като четни числа, делящи се на две са свързани с двоичния избор, който хората си мислят, че имат: животинско срещу човешко (глава 2), куче или котка (глава 4), обикновеност или изключителност, рутина или забавление, групова идентичност или индивидуализъм, суеверия или осъзнатост (глава 6)
Глава 8 е свързана с химията на отношенията и затова номерът й изглежда като цикличните органични съединения и дори като формата на полицикличните съединения от една страна, а от друга като атомните орбитали във формулите за валентните връзки, и наистина главата разглежда човешката валентност и склонността ни да се свързваме в групи, по двойки и въобще с други, както и закономерностите при тази склонност към свързване.
Тъй като работим с десетична бройна система, глава 10 разглежда работната и платежна система с която живеем и как това ни определя като хора, в какви типологии ни вкарва, и още по-конкретно като какви 5 вида кокошки можем да бъдем описани всички.
7-мицата е най-приказното число (7джуджета, вълк и 7 козлета, 7 царства, 7-мо небе и т.н.) и 7-ма глава иронизира приказните сюжети с реалния разказ за минаването през бедност към богатство и после пак бедност и пак богатство и т.н., за срещата на Иванушка (автора) с Василиса Прекрасна и вместо класически „хепи енд“ има мистичен и отворен край наподобяващ повече на източните притчи, защото основното съдържание на главата е по-абстрактно и касае Свободата, но не освобождаване на принцеса от някакъв дракон или злодей, а на душата и личността от хватката на сигурността и финансовата предвидимост.
11-та глава разказва за първите преживявания и за повторените първи преживявания (все пак са 2 еденици), както и за срещата на две ярки личности (еденици, лидери), които за кратко правят двойка след запознанството си на една яхта.
Глава 3 разказва за три жени по едно и също време, за изборите които трябва, искаме или не искаме да направим.
Всички глави образуват едно свързано тяло от отделни и независими части, връзката между които не е очевидна, а се забелязва само при внимателно вникване и обмисляне на казаното. И понякога точно изградените връзки дават нов ракурс и пораждат нови смисли.
И работят като частите на един часовников механизъм – едновременно отделно и заедно.
Книгата завършва с текст за „големите“ форми и самата тя е една такава, без в същото време да е обемна.
Преживявнията, които споделя автора са сочни, понякога пикантни, а понякога на границата на скандалното, но това, което ги отдалечава от пошлото е смисълът, извлечен от тях, общовалидното в частното и постоянния стремеж към концептуализиране и изграждане на хипотези и теории.
В повечето текстове авторът приканва към размисъл, към четене, към аналитичност, рефлексивност и задаване на въпроси, като сам споделя отговори до които е стигнал.
Поднесени ясно, разбираемо и с леко чувство за хумор, гарнирани с конкретни съвети, цитати, примери и линкове за допълнителна информация тези истории отварят нови хоризонти и обогатяват по един лек и неусетен начин.