Искате ли Дядо Коледа да съществува?

  • Има ли случайни срещи и случайни събития, или всичко е съдба?
  • Идея за много ценен и нематериален подарък, който всеки от нас може да подари
  • По какво напоследък изглежда, че повечето хора се държат „като жени“?
  • Какви видове благотворителност има по Коледа и как това ни ощетява?
  • Защо по празниците самоубийствата се увеличават?
  • Защо всички религиозни хора, без значение към коя религия или конфесия принадлежат вярват в Дядо Коледа по някакъв начин?
  • Как това, че сме клиенти ни се отразява зле на социалния живот?
  • Защо има самотни хора на средна възраст, на които иначе им няма нищо нередно?
  • Какво търсим в общуването и какво често ни липсва?
  • Как ставаме глупави и как да станем по-умни?

Продължавам разказа от предишният текст (виж тук) за реалните коледни чудеса, които ми се случиха, като използвам повода да поговоря и за свързани теми, които според мен са много по-значими за човешкото щастие и живот от един редовен празник. Надявам се, че така ще е много по-ценно и полезно за вас, отколкото една кратка макар и вдъхновяваща и изненадваща коледна история.

Среща с Дядо Коледа

И така, ето ме облечен като Дядо Коледа за концерта Solar Christmas в Арена Армеец в навечерието на коледните празници, идващ от коледно парти на БАТР.

Предстояха ми коледни чудеса, но още не го знаех.

Пък и да ми каже някой как да повярвам.

Вярването е за вярващите и религиозните.

Но изненадите започнаха още от вратата.

Не заради организаторите на партито-концерт.

Независимо, че се казва Solar Christmas, независимо че е в навечерието на коледните празници нямаше нищо, което да напомня за това. Ни гирлянди, ни топки за украса, ни друга украса, ни промоутърки облечени като снежанка… нищо брат`че!

Само аз с коледните си дрехи.

Отидохме около полунощ, когато DJ Руно вече беше свършил и беше почнал DJ Феде Ле Гранд.

Бях в компания с трима близки приятели. Единият го чакаше негов колега, за да не е сам на концерта.

Когато ме видя като Дядо Коледа веднага пожела да се снима с мен.

Разбираемо, насред общата липса на коледен дух и коледна украса.

Малко след това каза: „Аз те познавам!“

Нищо чудно, мисля си, доста хора ме познават. Колко обучения и публични лекции съм водил, колко хора са ми прочели текстовете или гледали видеата, и това само последните 4 години.

Оказа се, че ме помни от преди това, засичали сме се около предишната ми работа.

Какво ви казах за личния гравитационен индекс?

Тръгнахме да влизаме в залата през произволен от около 20-те входа-изхода на коридора.

Точно на вратата се сблъсках с друг познат, който не съм виждал от почти две години. Разменихме си няколко думи и всеки си отиде при групичката за концерта.

Хм, за 10 минути две серщи. (А още на знаех, че най-странното тепърва предстои)

Да, вярно е, че мястото е ПВВ от една страна, а от друга аз съм със сравнително висок „гравитационен индекс“, (прочети повече за това в първият текст на този линк) но това бяха 2 срещи за по-малко от 10 минути, при това по време на концерт. Не преди началото, когато са много хора на едно място, не в антракта/почивката, когато всички излизат и то в малко пространство, а в съвсем произволен момент насред концерта и извън него в околните пространства.

И какво от това?

Случайност и съдба

Тъй като съм привеждал подобни примери на хора, които вярват, че „Няма нищо случайно“, веднъж един от тях излезе с интересно предположение след като казах, че от такива срещи не произтича нищо. Той прие, че дори за мен да не е последвало нищо, вероятно може нещо да се е променило в живота на другите, тези с които съм се срещнал.

Звучи интересно, защото не се бях замислял върху този апект на ситуацията.

Но такава гледна точка приема по презумпция, че от нашата среща и няколко разменени бегло реплики ще последва някаква промяна за друг човек.

Знам, че съм избрал работа, която да помага на хората да променят живота си за хубаво, но това става със систематични усилия, упражнения, разговори и силно желание.

Да приема, че някоя моя реплика ще промени живота на някой, значи силно да надценя способностите и възможностите си. Вярно, че ни се иска да се мислим за много специални, но се опитвам да не бъркам фантазии с реалност, дори и по Коледа.

Естествено, може това влияние да не е преднамерено, а да се случи, ако другият си е имал някакви проблеми за решаване, или казуси за обмисляне и тогава непреднамерена фраза да е от ключово значение за катализиране на процеси по осъзнаване, разбиране или разрешаване на ситуацията. Не конкретно от мен, просто ей-така.

Но предвид колко често се срещам случайно с познати силно се съмнявам че толкова много от тях са с кризи, размисли, проблеми или казуси, а срещите ни често са съвсем формални.

Да, и още нещо.

Не търся хора.

Не звъня, не пиша, не се обаждам.

Ако някой иска да ме види и изяви такова желание преценявам според човека дали и кога да направя това.

Пренасям този модел дори към близките си хора, въпреки че понякога ме укоряват за това, и знам, че е с основание. Склонни сме да се придържаме към навични модели.

Той има дълга предистория, на която няма да се спирам сега, но предвид многото си задачи и чакаща вечно несвършена работа предпочитам вместо да се виждам с хора да си седя в къщи и да си работя на компа.

И работата все не свършва.

А и забавления не липсват.

Близост и общуване

Не чувствам нужда да социализирам, да излизам с хора и да си говоря общи приказки само за да не съм сам.

По стечение на обстоятелствата по-често ме търсят за компания, отколкото мога да реагирам и дори по-често от колкото искам.

А и се радвам истински на компанията на много малко хора. Ако си спомняте „Химия на отношенията. Каква е твоята социална валентност?“ разделям хората на категории според това колко „тежки атоми“ са, и колко „електронни слоя“ имат, т.е. на колко нива можете да се свържете и да общувате. Виж повече тук.

Има задълбочени хора с разностранни интереси, с които срещите ми винаги са обогатяващи и удовлетворителни. Имам щастието в момента да имам няколко такива хора в живота си, само на някои от тях предлагам среща понякога, ако те преди това не са ми предложили.

Качеството на общуването е толкова добро, че не виждам смисъл да отделям време за срещи с познати, с които не се случва същото.

А и колкото повече общувам с такива хора, толкова повече синхронизираме възгледите си, актуализираме теориите си, знанията си, и обикновено продължаваме от там, докъдето сме стигнали в предишни разговори.

Да разговарям с други, това често значи да обяснявам излишно много, започвайки почти от началото на нещата, идеите си, случките ми.

Сигурно се сблъсквате с подобни ситуации сега, около коледните празници, когато хората често пътуват или се прибират по родните си места, или се събират с роднини, с които не са се виждали отдавна.

Минало е толкова време и толкова случки от последната ви среща, че разказвате само големите и значими събития, които са станали междувременно. Когато обаче започнат да ви задават въпроси от сорта на „Защо така стана“ вероятно си давате сметка колко различни светове обитавате и как ако тръгнете да обяснявате, вероятно няма да ви разберат. Дори вероятно опитвате по малко, но отговаряте шаблонно или неопределено, така че да не е неучтиво.

Освен ако не обичате да разказвате една и съща история по много пъти на различни хора. Или дори понякога на едни и същи, ако вече сте забравили на кого сте я разказвали.

Истинско разбирателство според мен може да се случи само между хора, които поддържат редовно отношенията си, споделят си радостите, чуденията, помагат си взаимно в изборите и трудностите и вече се познават наистина добре в динамиката на случващото се.

Това е една от причините детските, ученическите приятелства и тези от студентските години да са по-устойчиви във времето. Те са изграждани донякъде на случаен принцип във време в което са ни се случвали много нови за нас неща, както и на тях, много от които сме преживявали заедно и това сближава както малко друти неща.

Приятелства, които не се поддържат така вече не са същите.

Хората се отдалечават, просто защото се променят по различен начин под влиянието на живота и са престанали да споделят и съпреживяват. Просто поддържат определени отношения, защото не са успели да направят достатъчно удовлетворителни нови.

Ще използвам една аналогия от икономиката: за да са успешни бизнес начинанията имат нужда от постоянни ритмични инвестиции, в противен случай се натрупват амортизации, стават не конкуретнти и постепенно печалбите спадат. Така е и с отношенията, ако не ги „подхранваме“ с периодично с инвестиция на време и добро отношение те „завяхват“ и стават все по-малко ценнни, дълбоки и искрени, крепи ги основно споменът и сантимента.

И затова не държа да се срещам с познати, просто ей така.

Предпочитам времето за срещи да е или по работа, или с близки приятели или с дами в процес на ухажване. Другото ми се струва като загуба на време на хора с нереализирана социална потребност или липса на достатъчно близки хора, с които да споделят наистина важни неща, или просто индикация за повърхностни хора, които се интересуват само от повърхностни теми и не могат да поддържат други.

Правя редки изключения за хора, които наистина харесвам, или считам за умни, или смятам, че имат нужда и полза от това общуване, независимо дали го осъзнават или не.

Защото хората имат дълбока нужда от качествено общуване и често тя остава постоянно неудовлетворена. Това води до разни проблеми, за които няма да отделям място в този коледен текст.

Самота, Дядо Коледа и благотворителност

Въпреки, че точно по коледните празници хората, които са сами усещат по-често и по-интензивно самота. Свързано е с паралела с околните, с представянето на тези празници като семейни и растящото неудовлетворение ако самотата не е била нарочно избрана. Броят на самоубийствата обикновено расте около тези дати.

А самотността има много измерения. Едно от тях е да няма кой НАИСТИНА да те слуша и да те разбира.

В такава връзка започнах едно начинание, което е в разрез с досегашните ми нагласи, описани по-горе.

Текстът продължава, за да го дочетете натиснете зеленото квадратче Pages 2