Обичате ли Коледа или предпочитате Нова година?

  • Вярвате ли в духа на Коледа?
  • Трябва ли да повярваме, за да се случи нещо?
  • Как и защо е възможно да срещнем познати на неочаквани места
  • Ново продължение на Частната теория на относителността на Айнщайн
  • Какви чудеса се случиха тази коледа на един скептик, атеист и агностик
  • В какъв Дядо Коледа вярват много от възрастните
  • Как желанието ни прави неетични
  • Какво преживях на Solar Christmas
  • Защо ме заговарят момичета, и как се случи да ме целуне непозната пред очите на ревнивият ѝ приятел?
  • Как падна мана небесна и история за сувенир лично от самият Армин Ван Бюрен
  • др.

Са някои от темите в настоящия коледен текст:

Нещо необяснимо ми се случи на Коледа.

Познавате ме, не съм по окултните и езотерични щуротии или така наречената от самата себе си „духовност“ независимо, че отидох на 12 дневен мълчалив медитационен курс в планината преди два-три месеца.

Като антрополог с познания в социалната психология ми е лесно да си обясня механизмите, които стоят зад вярванията, суеверията, религиите. Не само, че ги виждам, учил съм за тях.

Даже подхванах темата в „Суеверия, богове и непозната в банята“.

И ето точно сега е момента да отворим въпроса: смятате ли, че хората се променят? Питам във връзка с вътрешни трансформации, през които минавам напоследък.

Имам един малко неочакван отговор, но ще го дам в края на текстовете за медитацията, сега фокусът ми е другаде.

Устойчиво за мен като интерес е да търся обясненията на нещата, причините по които се случват, механизмите които стоят зад процесите в които сме въвлечени.

Неслучайно последната ми книга се казва именно „Механизмите  на живота“

Дори по време на медитациите открих изненадващи неща за човешката природа и сетивност, та се наложи после когато се прибрах в София да разпитвам специалисти, а когато те не знаеха да започна да ровя в нета, да чета медицински издания и публикации за да разбера защо нещата са такива, каквито са от една страна, и защо масово се мисли, че са други от друга страна. Ще разкажа подробно за това в текстовете за медитацията. (виж първия тук)

Много често за определени случки, процеси и събития има рационално обяснение и се стремя да го открия, ако не е съвсем очевидно, както често ми се струва че е.

Когато обяснението което съм изнамерил си струва го споделям на курсисти, а понякога и в текстове или видеа.

И ето, сега по коледно време се случиха две противоречащи си неща.

Първото е, че открих нов вселенски закон, продължение на Теорията на Айнщайн за относителността.

Второто е, че се случиха необясними случки на границата на чудеса.

Но всяко нещо по реда си.

Теория на вероятностите – адаптация в социален план

Е=m.c²

Всеки е виждал тази формула.

Изглежда простичка, но зад нея стоят стотици страници с математико-физични уравнения. Частната теория за относителността на Айнщайн е толкова сложна, че известно време е било еднакво трудно както да се потвърди, така и да се опровергае, защото за целта трябва да се проследят и проверят всички математични операции и да се види дали някъде има грешка.

С личността и думите на Айнщайн често се спекулира и се дават като пример за какво ли не, при това понякога съвсем погрешно.

За мен най-интересен в това отношение беше сериалът на National Geographic „Геният“ (Genius), който в детайли разглеждаше трудностите и скандалите в живота на знаменития австрийски евреин. Според мен беше правдиво направен и прояснява доста неясноти около развитието му като човек и учен. Друг е въпросът, че в научните среди към момента има предположения, че жена му (първата) е написала и вероятно развила по-големия дял от математическата част на теорията, а в сериала това беше малко заметено под масата и по-скоро намекнато за знаещите, въпреки това като цяло филма си струваше всяка отделена минута. Не само това, ами ме провокира да гледам други филми и сериали разглеждащи границата между посредственост и изключителност, както и проблемите по преминаването и и престоя в която и да е от двете зони. Изгледах „Човекът, който видя безкрайността“, „Надарена“, „Черният лебед“, „Камшичен удар“, „В търсене на Боби Фишер“, „Боби Фишер“, „Америкаски психар“, „Добрият Уил Хънтинг“ и други. Преди време съм гледал „Красив ум“, „Пач Адамс“, “Енигма”, “Игра на кодове”, „Шерлок“, „Доктор Хаус“, „Ханибал“ и много други. Исках да обобщя сходните процеси и закономерности във формирането на гениалността от една страна, а от друга социалните и емоционални предпоставки в средата, които ѝ дават възможност да се развие, или напротив. Една от последните ми научни статии беше за явлението, което нарекох „Вундертийн“ – младежи между 13 и 19 години, които са се отличили със способностите си на международно ниво и актуалните ми интереси се явяваха като естествено продължение на прочуванията и публикациите ми от преди години. Оказаха се толкова много такива деца, че стесних изследването си върху такива които са проявени в повече от една област.

Темата е голяма, вълнува ме лично, но така и не остана време за писане, за да ви разкажа концепциите си. Може би, ако започна да изкарвам пари от писане, ще започна да пиша доста повече, вместо както сега – я през месец, я не.

Връщаме се към Е=m.c²

Формулата показва, че енергията и материята са неразривно свързани, при това със скоростта.

Това, което вероятно всички знаете е, че с увеличаването на масата на всяко едно тяло се увеличава и неговата гравитация, т.е. силата с която привлича другите тела.

Всички тела се привличат, просто при малките силите са незначителни, усещат се по-ясно при тела от размера и масата  на луната (като пример за малко) или някоя от планетите в нашата слънчева система, минем през звездите с различен размер (нашето слънце е малка звезда от 5-ти порядък) и до цели галактики. Всички астрономични обекти имат собствена гравитация и повечето влизат в гравитационните влияния на други.

Колкото по-голяма е масата на едно тяло, толкова по-голяма е и гравитацията му, но тя намалява с квадрата от разстоянието до него, т.е. бързо се губи ефекта и при отдалечаване.

Но най-любопитното е, че гравитацията изкривява пространството. Често за онагледяване се казва да си представим, че пространството е като гумен двуизмерен лист и метални топки с различен размер поставени върху него, са еквивалента на планетите и звездите – колкото по-тежка е една, толкова повече се огъва пространството около нея. Когато нещо мине наблизо просто пада във хлътнатината.

Светлината също се отклонява от гравитацията. Най-странно е, че и времето също се изкривява и тече с различна скорост при различна гравитация. Преди няколко години го при потвърдиха чрез експеримент със свръх точни часовници на земята, разположени на различна височина (различно отдалечени от центъра на гравитация).

Черните дупки са обекти с малък размер, но огромна маса. Те някога в историята си са били големи обекти с толкова голяма гравитация, че в даден момент (често по външни причини) са започнали да се свиват от собствената си тежест, т.е. периферията да „пропада“ към центъра и така да се уплътнява, като увлича и всички обекти, които минават в гравитационното им поле, включително и светлината. Точно за това се наричат „черни“, защото не отразяват нищо, а „поглъщат“ всичко в гравитацинното им поле. Всъщност точно по тази причина не могат да се наблюдават. За тяхното присъствие се съди по изкривяване на светлината, минаваща покрай тях и други косвени ефекти.

Айнщайн разказва, че за да стигне до идеята си, веднъж си представил, че е седнал върху един слънчев лъч и се движи през пространството със скоростта на светлината.

Знаете, че всички ние се придвижваме в пространството, дори когато спим. Земята се върти със скорост 1712 км/час, около слънцето със 106 000 км/час, а към това цялата ни галактика се върти около оста си с скорост 894 км/час, а самия Млечен път се движи с около 1 000 000 км/час спрямо другите галактики.

Животът е движение. И неживата материя също е в движение. Всичко е в движение.

Но освен, че се движим в пространството ние се движим и във времето.

Засега ни е възможно само в една посока за разлика от придвижването ни в пространството.

И от всичко това ми хрумна една забавна аналогия.

Докато ние се движим по вектора на темпоралната ос, натрупваме преживяно време.

Това е нашата „маса“ време.

Колкото повече време сме живели, толкова по-голяма е нашата „времева гравитация“

Както при звездите има газови гиганти, т.е. с ниска плътност въпреки големият си размер, така и при хората преживяното количество време е само една от компонентите на гравитационния индекс, другият също толкова важен е количеството преживявания за единиците време.

Някои хора живеят по-интензивно също както някои планети и звезди се въртят по-бързо, или някои комети, които минават през много системи.

Колкото повече неща сме преживели толкова се увеличава гравитационният ни индекс.

Колкото по-голяма е нашата гравитация, толкова по-силно привличаме събития и хора.

Също както при голяма гравитация се срещат светлинни лъчи, които преди това са били успоредни.

Чудили ли сте се защо се срещаме случайно с някои хора, а с други не?

Аз се чудя.

Имал съм неочаквани срещи на неочаквани места с познати.

Било е въпрос на минути или на секунди да се разминем, но сме се засичали.

Не е ли странно?

Понякога срещите са на места, за които е естествено да се предположи такова събитие, както например метрото. На ден в него се возят над 350 000 човека, и вероятността да срещнеш познат сред тях не е малка особено ако си в по-натоварените часове (въпреки че напоследък почти през целия ден трафика е интензивен).

По същия начин, ако отидеш на Витошка има вероятност да попаднеш на някой познат. Вероятностно процентът не е малък, защото след реконструкцията преди няколко години стана предпочитано място за разходка. Почти всеки път когато минавам от там ми се случва. Има една стара английска поговорка, че ако стоиш достатъчно дълго на Пикадили съркъс (площад в Лондон) ще видиш всичките си познати да минават покрай теб рано или късно.

Ще нарека такива зони „Полета с висока вероятност“ (ПВВ). Към тях спокойно можем да причислим панаири, конференции, изложения, симпозиуми, открити лекции и други събития, които имат висока посещаемост.

Колкото по-голяма ни е „гравитацията“, т.е. колкото повече сме живели, и колкото по интензивен е този живот, с толкова повече хора са ни се пресичали жизнените траектории и толкова по-вероятно е това а се повтори в Полетата с висока вероятност (ПВВ)

Има и полета със средна вероятност (ПСВ). Такива са обичайните ни хабитати, посещения на магазини, молове и супермаркети, университети, учреждения, централни улици, пазари, популярни заведения и т.н.

Случва се да срещнем понякога някой познат. И все пак е странно, защото това означава да сме в едно и също време на едно и също място. Т.е., ако сме там няколко минути по-рано или по-късно среща няма да стане, ако минем 5 метра в ляво или в дясно, пак среща няма да се случи. Не е ли странно, наистина че се случва?

Защо това е така?

Имам чувството понякога, че навлизаме в Зоната на здрача. Даже помня преди години доста се спекулираше около това, че живеем в МАТРИЦАТА и животът ни е някакъв сън-мечтание, докато телата ни се намират в инкубатори. Така се обясняват разни странни феномени от живота (или това, което си мислим, че е живота), като глитч/бъг/примигване в Матрицата или като игра на спящото ни съзнание което прехвърля образи.

И затова най-любопитни за мен са срещите в Полета с нищожна вероятност (ПНВ). Примери за такива срещи имам, ще дам само няколко примера:

Текста продължава, за да продължите да четете натиснете зеленото квадратче Pages 2